1Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,2тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра. (1 Лет 17:1; Д А 7:46)3И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе. (Сир 47:1)4Но в същата нощ биде слово Господне към Натана: (1 Лет 17:3)5иди, кажи на Моя раб Давида: тъй говори Господ: ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него, (3 Цар 8:19)6когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?7Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съградите кедров дом?8И сега кажи тъй на Моя раб Давида: тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израиля; (1 Цар 16:11; Пс 77:21)9и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.10И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както попреди, (4 Цар 21:8; 2 Лет 33:8)11от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.12А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му. (3 Цар 8:20; 2 Лет 21:7; Пс 131:3; Д А 2:30)13Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека. (3 Цар 5:5; 3 Цар 6:12)14Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки; (4 Цар 8:19; 1 Лет 17:13; Пс 88:19; Евр 1:5)15ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти. (1 Цар 15:23; Лк 1:72)16И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека. (3 Цар 11:38; Пс 88:19; Йн 12:34)17Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида. (1 Лет 17:15)18И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи!19И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи! (1 Лет 17:17)20Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи! (1 Лет 17:18; Пс 138:1; Йн 21:16)21Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.22По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си. (Пс 85:10; Ис 44:6; Ис 45:21)23И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им? (Вт 4:7; Вт 33:29; 1 Лет 17:21; Ер 32:21)24И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог. (Бит 17:7; Ер 31:33)25И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.26И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.27Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва. (3 Цар 2:24)28И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро. (1 Лет 17:26; Лк 1:38)29И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека. (1 Лет 17:27)