1Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди[1]. (1 Лет 13:5)2И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими. (Изх 25:20)3И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница. (1 Цар 7:1)4И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен).5А Давид и всички Израилеви синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали.6И когато дойдоха до Нахоновото гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. (1 Лет 13:9)7Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег. (Лев 10:2)8Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза. (1 Лет 13:11)9Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен? (Мт 8:34; Д А 5:13)10И Давид не рачи да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар. (1 Лет 13:13)11И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом. (1 Лет 13:14)12Когато обадиха на цар Давида и му казаха: „Господ благослови Аведаровия дом и всичко в него, заради Божия ковчег“, Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. (2 Цар 5:7; 1 Лет 13:14; 1 Лет 15:16)13И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен.14Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод. (Пс 83:3)15Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове. (1 Лет 15:28)16Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си. (1 Лет 15:29; 1 Кор 2:14)17Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви. (1 Лет 16:1)18Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота; (Чис 6:24; 1 Лет 16:2)19и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан дори до Вирсавия), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си. (1 Лет 16:3; 1 Лет 16:43)20Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник.21И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя; (2 Цар 5:2)22и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен. (Пс 83:11; Пс 130:1)23И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си. (1 Цар 2:30; 2 Цар 21:8)