1Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни, (1 Цар 27:6; 1 Цар 30:17)2ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони. (Бит 37:34; 1 Цар 4:12; Йов 2:12)3И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.4Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан. (2 Цар 4:10)5Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?6И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.7Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.8И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.9Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.10И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31)12и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.13И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.14Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен? (1 Цар 10:1; 1 Цар 24:7; Пс 104:15)15И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. (2 Цар 4:10; 2 Цар 4:12)16И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.17И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,18като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза: (Бит 49:8; И Н 10:13)19Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!20Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните! (Съд 11:34; Съд 14:19; 1 Цар 17:23)21Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан. (1 Цар 31:1)22Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. (1 Цар 14:6)23Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.24Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.25Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.26Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов. (1 Цар 18:1; 2 Цар 9:1)27Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!