1 Макавеи 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей. 2 И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля. 3 Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението; 4 той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка; 5 той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му. 6 И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка. 7 Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно; 8 премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля; 9 прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха. 10 Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария – многобройна войска, за да воюва против Израиля. 11 Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха. 12 И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни. 13 И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война, 14 и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума. 15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове. 16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина, 17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли. 18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика – мнозина ли да спаси, или малцина; 19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата. 20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят; 21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони. 22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях. 23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него. 24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя. 25 И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му. 26 Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда. 27 А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си – твърде силно пълчище; 28 отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. 29 Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време. 30 И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе. 31 Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро. 32 А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род, 33 също и възпитанието на сина си Антиоха, – доде се той завърне; 34 и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, – 35 да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място 36 и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им. 37 Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни. 38 Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя, 39 и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят. 40 Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум. 41 Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи. 42 Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят. 43 И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята. 44 И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление. 45 Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра. 46 И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа. 47 И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си; 48 разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли, 49 и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си, 50 и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем? 51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение. 52 И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас. 53 Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш? 54 И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас. 55 След това Иуда тури вождове на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 56 И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си. (Вт 20:5) 57 Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум. 58 И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня. 59 Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята. 60 А каквато е волята на небето, тъй да бъде! (1 Лет 19:13)