1В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин.2Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис,3Симон, наричан Таси,4Иуда, който се наричаше още Макавей,5Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.6Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим,7той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището – в ръцете на чужденци?8Храмът му стана като безчестен мъж,9скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.10Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?11Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.12И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.13За какво още да живеем?14И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.15И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.16И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.17И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.18Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.19Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,20но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.21Пази Боже, да оставим закона и постановленията!22Не ще послушаме думите на царя – да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.23Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.24Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.25И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.26И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома. (Чис 25:7)27И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!28И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.29Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,30те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.31И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.32И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,33и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.34Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.35Тогава веднага почнаха сражение против тях.36Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,37и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.38Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им – до хиляда души.39Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.40И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.41И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.42Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.43И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа.44Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.45И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.46И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;47и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.48Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.49Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.50Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.51Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.52Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност? (Бит 15:6; Бит 22:9; Рим 4:22; Гал 3:6)53Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет. (Бит 41:10; Д А 7:10)54Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство. (Чис 25:7; Чис 25:12; Сир 45:26)55Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля. (Чис 14:6; И Н 1:2; Сир 46:1)56Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство. (Чис 14:24; И Н 14:13)57Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството. (2 Цар 2:4)58Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето. (4 Цар 2:11)59Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.60Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.61И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.62Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.63Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.64Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.65Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.66А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.67И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:68отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.69След това ги благослови и се прибра при бащите си.70И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.