1Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство.2Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.3Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.4Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му, (1 Мак 10:84)5също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.6Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.7Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.8Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.9И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: „дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.10Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие“.11Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.12И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, – и появи се враждата им.13И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони – на Азия и на Египет.14В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.15Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.16И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.17Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.18А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.19И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.20В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.21Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.22Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.23Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.24Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.25И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,26царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели,27като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.28Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.29Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:30„Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ – поздрав.31Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.32Цар Димитрий до баща си Ластена – поздрав.33На иудейския народ – наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.34Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;35и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи – отсега всичко напълно им отстъпяме. (1 Мак 10:29)36И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.37И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място“.38Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.39Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,40и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.41Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.42Димитрий прати да кажат на Ионатана: „не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.43Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски“.44И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.45А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.46Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.47Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди48и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.49И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:50„прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града“.51Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка.52И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.53Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.54След това Трифон се върна, и с него – Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.55Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.56А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.57Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: „предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели“.58И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,59а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.60Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.61Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.62Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.63Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,64и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.65Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.66Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.67А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.68И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.69И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,70и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, – началници на военните отреди.71Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.72След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.73Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.74В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.