1Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните. (2 Цар 24:1)2И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.3Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?4Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим. (2 Цар 24:4)5И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.6А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.7Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля. (1 Лет 27:24)8И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно. (2 Цар 24:10)9И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече: (1 Цар 9:9; 2 Цар 24:11)10иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.11Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си: (2 Цар 24:13)12или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.13Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки. (2 Цар 24:14; П Ер 3:22; Сир 2:18)14И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.15Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна. (2 Цар 24:16)16Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.17И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш. (2 Цар 24:17)18И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна. (2 Цар 24:18; 2 Лет 3:1)19Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.20Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.21Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи. (2 Цар 14:4)22Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.23Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят царгосподар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите – за дърва, и пшеницата – за принос; всичко туй давам даром.24Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.25И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.26И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник. (Лев 9:24; 2 Цар 24:25; 3 Цар 18:38)27И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.28В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.29А Господнята скиния, която Мои сей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина. (2 Цар 6:17; 2 Лет 1:3)30И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.