1 Летописи 20

Библия, синодално издание

1 След година, през времето, когато царете излизат на война, Иоав изведе войската и почна да опустошава Амонитската земя, и отиде, та обсади Рава. А Давид си оставаше в Иерусалим. Иоав завоюва Рава и я разруши. (2 Цар 11:1; 2 Цар 12:26)2 И взе Давид венеца на царя им от главата му; в него се намери талант злато на тегло, и скъпоценни камъни имаше по него; възложиха я на главата Давидова. И твърде голяма плячка изнесоха от града. (2 Цар 12:30)3 А людете, които бяха в него, извеждаше и ги затриваше с триони, с железни млатове и брадви. Тъй постъпи Давид с всички амонитски градове; па се върна Давид и целият народ в Иерусалим.4 След това се начена война с филистимците в Газер. Тогава Совахай хушатец уби Сафа, един от Рефаимовите потомци. И те се усмириха. (2 Цар 21:18)5 И пак имаше война с филистимци. Тогава Елханам, син Иаиров, уби Лахмия, Голиатов брат, гетец, у когото дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно. (2 Цар 21:19)6 Имаше битка и в Гет. Там имаше един човек с голям ръст, комуто пръстите бяха по шест – всичко двайсет и четири. И той също беше от Рефаимовите потомци. (2 Цар 21:20)7 Той хулеше Израиля, но Ионатан, син на Давидовия брат Шима, го уби. (1 Цар 16:9; 1 Цар 17:10)8 Тия бяха се родили от рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и от ръцете на слугите му.