1Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ; (Чис 21:5; Вт 1:27; Пс 105:25)2и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня! (Чис 16:3)3И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?4И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.5Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове. (Чис 16:4)6И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си (1 Мак 2:55; Сир 46:9)7и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.8Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко; (Изх 3:8; Чис 13:28)9само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях. (Вт 20:3; Вт 32:42)10И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви. (Изх 17:4)11И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?12Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него. (Изх 32:10)13Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ, (Изх 32:12)14и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб; (Изх 13:21)15и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат: (Изх 32:12)16Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята. (Вт 9:28)17И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:18Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода. (Изх 20:5; Вт 5:9; Пс 102:8; Ер 32:18)19Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука. (Изх 32:12)20И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;21но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня: (Вт 1:35)22всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми, (Неем 4:12; Екл 7:20)23няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят; (Вт 1:35; Пс 94:11; Евр 3:11)24но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи; (И Н 14:1; Съд 1:20; 1 Мак 2:56)25амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.26И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:27докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене. (Пс 105:25)28Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;29в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене, (Чис 26:65; Чис 32:11; Вт 1:35; Пс 105:26)30няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син; (Чис 26:65; Вт 1:36; И Н 14:6)31децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;32а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;33синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята; (Пс 94:10)34според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене. (Пс 94:10)35Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.36И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,37ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа; (1 Кор 10:10; Евр 3:11; Юда 1:5)38само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята. (Сир 46:10)39Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.40И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме. (Вт 1:41)41Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;42не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;43защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.44Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана. (Вт 1:43)45Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана). (Съд 1:17)