1Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана. (Лев 10:2; Чис 21:4; Пс 77:21)2И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна. (Ам 7:5)3И нарекоха това място: Тавера[1], защото между тях бе пламнал огън Господен. (Вт 9:22)4Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо? (Изх 12:38; 1 Кор 10:6)5помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;6а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни. (Чис 21:5)7А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах. (Изх 16:14; Пс 77:21; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:20)8Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.9И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него. (Изх 16:14)10Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.11И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?12Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му? (Вт 1:35)13Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.14Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене. (Вт 1:19)15Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си. (Изх 32:32)16И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. (Изх 18:21; Чис 16:25)17Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш. (Изх 18:26; 1 Кор 12:4)18А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо): (Изх 19:10)19ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,20но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет? (Чис 21:5)21И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец! (Чис 20:10; Мт 14:15; Йн 6:5)22нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи? (Мт 15:33; Мк 8:4)23И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не. (Ис 50:2; Ис 59:1)24Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.25И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха. (Чис 12:5; 1 Цар 10:6; Йоил 2:28)26Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.27Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.28В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им. (Чис 13:9; 1 Сол 5:19)29Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!30Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.31И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята. (Изх 16:13; Пс 77:21; Пс 104:35; Прем 19:11)32Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.33Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза. (Пс 77:21)34И нарекоха това място: Киброт-Хатаава[2], защото там погребаха народа, който изказа прищевки.35От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря. (Чис 13:1; Чис 33:16)