1И рече Господ на Моисея, думайки:2направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.3Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.4Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.5Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток. (Чис 2:3)6Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път. (Чис 2:10)7Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.8С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви. (Изх 27:21)9И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, – и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си. (Чис 31:6; 2 Лет 13:12; Йов 39:25)10И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, – и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш. (Чис 28:14; 4 Цар 11:14; 2 Лет 7:6)11На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.12Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран. (Чис 2:2)13И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.14Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син; (Чис 1:7)15над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син; (Чис 1:8)16над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син. (Чис 1:9)17И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията. (Чис 4:5)18И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син; (Чис 1:5)19и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син; (Чис 1:6; Чис 2:12)20и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син. (Чис 1:14; Чис 2:14)21Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.22И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син; (Чис 1:10; Чис 2:18)23и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син; (Чис 1:10; Чис 2:20)24и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син. (Чис 1:11; Чис 2:22)25Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син; (Чис 1:12; Чис 2:25)26и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син; (Чис 1:13; Чис 2:27)27и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син. (Чис 1:15; Чис 2:19)28Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.29И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля. (Изх 2:18; Изх 18:1; Изх 18:6; Изх 18:12)30Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.31А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;32ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.33И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат. (Вт 31:8)34И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.35Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят! (Пс 67:2)36А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви! (2 Лет 6:41; Пс 131:3)