1И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки: (Изх 13:4)2нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време: (Изх 12:3; Изх 23:15; Лев 23:5)3на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.4И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.5И направиха Пасха в първия месеи, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви. (Изх 12:6; Лев 23:5)6Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона, (Чис 19:11)7и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?8И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас. (Изх 21:22)9И рече Господ на Моисея, думайки:10кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.11Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви; (2 Лет 30:2)12и да не оставят от нея за утрешния ден и костите и да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха. (Изх 12:46; Йн 19:36)13А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, – да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.14Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас – и за пришълеца, и за туземеца. (Изх 12:49)15В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията. (Изх 40:34)16Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън – нощем. (Изх 13:21)17И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви. (Изх 40:36)18По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха; (1 Кор 10:1)19и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.20Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.21Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;22или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.23По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.