1Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни, (Изх 23:29; Вт 7:22)2само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:3петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат. (Вт 3:8; И Н 13:3)4Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея. (Вт 8:2; Съд 2:22)5И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,6и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове. (Изх 23:32; Изх 34:16; Вт 7:3)7И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти. (Ер 7:9)8Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години. (Съд 2:14)9След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, – Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов. (И Н 15:17; Съд 2:16; Съд 4:3)10Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.11И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син. (Съд 8:28)12Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа. (Съд 4:1; Съд 6:1; 1 Цар 12:9)13Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.14И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.15Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.16Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,17(и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.18Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,19сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.20Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него). (Чис 23:16)21(Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,22тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.23Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.24След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.25Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.26Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.27А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.28И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.29Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.30Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)31След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля. (Съд 5:6)