1Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: „няма да наруша Моя завет с вас довека; (Бит 17:7; Изх 3:2; Изх 14:19)2вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? (Изх 23:32; Изх 34:13)3Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас. (Изх 23:33; Изх 34:12; И Н 23:13)4Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.5Поради това и наричат онова място Бохим[1]. Там те принесоха жертва Господу.6След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя, (И Н 24:28)7народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля. (И Н 24:31)8Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години, (И Н 24:29)9и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш; (И Н 19:50)10и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, –11тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци; (Съд 3:7)12оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа; (Пр 29:18)13оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти. (Чис 25:3; Съд 8:33)14Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си. (Съд 3:8; Пс 43:5; Ис 50:1)15Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.16Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители, (Съд 3:9; Д А 13:20)17но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй. (Лев 17:7)18Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха. (Съд 10:16)19Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.20Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми, (Съд 3:8)21и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, – (И Н 23:13)22за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не? (Вт 8:2; Съд 3:4; Мт 6:13)23И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.