1После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови. (2 Цар 7:3; 1 Лет 17:2)2Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.3Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета. (1 Цар 17:34)4В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа, (1 Цар 17:49)5когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?6Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.7Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава: (1 Цар 18:7)8защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори доднес е съкрушил техния рог. (2 Цар 8:1)9Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;10от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател. (2 Цар 23:1)11И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас. (1 Лет 25:1)12Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището. (1 Лет 16:4)13И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля. (2 Цар 12:13)14После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито. (3 Цар 1:35)15Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки. (3 Цар 2:12; 3 Цар 5:4)16Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум! (3 Цар 4:29)17Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи; (3 Цар 4:32)18името ти се пронесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир; (3 Цар 10:1)19за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите,20В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,21ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово. (3 Цар 10:27)22Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби; (3 Цар 11:1)23ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство. (3 Цар 12:16)24Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.25И Той даде на Иакова остатък и на Давида – корен от него.26И почина Соломон с отците си (3 Цар 11:43)27и след себе си от своето семе остави на народа безумие, (3 Цар 12:13)28скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,29и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха. (3 Цар 12:28)30И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си; (Вт 4:26)31и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.