1Силен беше в битките Иисус Навин и беше приемник на Моисея в пророчествата. (Чис 27:18)2Наспоред името си, той беше велик в спасението на Божиите избраници, когато отмъстяваше на въставалите врагове, за да въведе Израиля в наследието му.3Колко той се прослави, когато подигна ръцете си и простря меч срещу града! (И Н 6:1; И Н 8:21; И Н 10:1)4Кой преди него тъй е стоял? Защото той води войни Господни.5Нали с негова ръка биде спряно слънцето, и един ден биде като два? (И Н 10:12)6Той викна към Всевишния Владика, когато от всички страни го бяха притиснали врагове, – и Великият Господ го чу:7град от камъни с мощна сила Той хвърли върху враждебния народ и погуби противниците по склона на планината,8за да познаят езичниците всеоръжието на Иисуса Навина и че неговата война беше пред Господа, а той само следваше подир Всемогъщия.9И в дните на Моисея той извърши добро дело, той и Халев, Иефониев син, – с това, че те противостояха на враждуващите, удържаха народа от грях и уталожиха лошия ропот. (Чис 14:6)10И те само двама от шестстотин хиляди пътуващи бяха спасени, за да въведат народа в наследие – в земята, дето тече мед и мляко. (Чис 26:65)11И даде Господ на Халева сила, която се запази в него до старост, – за да възлезе на високото място на земята, и семето му получи наследие, (И Н 14:11)12за да видят всички синове Израилеви, че е добро да се следва подир Господа.13Тъй и съдиите, всеки по своето име, – чието сърце се не заблуждаваше, и които не се отвръщаха от Господа, – споменът за тях да бъде с благословение!14Да процъфтят костите им от своето място, (Ис 66:14; Сир 49:12)15и името им да премине към синовете им за тяхна прослава!16Възлюбеният от своя Господ Самуил, пророк Господен, основа царство и помаза царе за своя народ; (1 Цар 10:1)17той съди народа по закона Господен, и Господ посети Иакова; (1 Цар 7:15)18по своята вяра той беше истински пророк, и по думите му се познаваше верността на предвиждането. (1 Цар 10:9)19Той викна към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне млечниче, (1 Цар 7:9)20и Господ изгърмя от небето и със силен шум направи да се чуе гласът Му; (1 Цар 7:10)21и изтреби тирските вождове и всички князе филистимски.22Още преди времето на вечното свое успокоение той засвидетелствува пред Господа и Негови я помазаник: „имот, ни дори обувки, не съм взел от никого“, и никой го не укори. (1 Цар 12:3; Д А 20:33)23Той пророкува и след смъртта си, и предсказа на царя смъртта му, и в пророчество възвиси от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ. (1 Цар 28:17; 1 Цар 28:19)