Римляни 8

Библия, синодално издание

1 И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, (Рим 5:1)2 защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. (Йн 6:63; Йн 8:36; 1 Кор 15:45; 2 Кор 3:7)3 Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, (2 Кор 5:21; Гал 3:13; Евр 7:18)4 та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.5 Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно. (Йн 3:6; 1 Кор 2:14)6 Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир; (Рим 6:21)7 защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. (Як 4:4)8 А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. (Евр 11:6)9 Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. (1 Кор 3:16)10 Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.11 Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. (Рим 6:4)12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; (Рим 6:7)13 защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, (Гал 5:19)14 понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; (Гал 5:18)15 защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! (1 Кор 2:12; Евр 2:15; 1 Йн 4:18)16 Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. (Еф 4:30)17 Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. (Гал 4:7)18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. (1 Пет 4:13)19 Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, (2 Пет 3:13)20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.22 Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;23 и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло. (Лк 21:28; 2 Кор 5:4; Еф 4:30; 1 Йн 3:2)24 Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? (Евр 11:1)25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.26 Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.27 А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите. (1 Цар 16:7; Йн 14:17)28 При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; (Еф 1:4)29 защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. (2 Кор 3:18; Кол 1:18)30 А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. (Рим 5:9; Рим 9:24)31 Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? (Пс 55:12)32 Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? (Йн 3:16)33 Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. (Ис 50:9; Отк 12:10)34 Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. (1 Йн 2:1)35 Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (2 Кор 12:10; 1 Йн 2:28)36 както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. (Пс 43:5)37 Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. (1 Кор 15:57; 1 Йн 5:5; Отк 12:11)38 Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, (Еф 6:12)39 ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.