1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. (Чис 5:12; Мт 5:32)3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. (Рим 6:14; Рим 8:2; 2 Кор 11:2; Гал 5:22)5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; (Як 1:15)6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. (Рим 6:2)7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“. (Изх 20:17)8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. (Рим 4:15)9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, (Лев 18:5; Ез 20:11)11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. (Евр 3:13)12Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра. (Пс 18:8; 1 Тим 1:8)13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. (Ис 50:1)15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. (Гал 5:17)16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. (Бит 8:21)19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, (Пс 1:2; Еф 3:16)23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. (Гал 5:17; Як 4:1)24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.