1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, (Д А 9:15)2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, (Ис 52:7; Наум 1:15; Лк 1:70; Йн 1:45)3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе (Мт 1:1; Лк 2:4)4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, (2 Цар 7:12)5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, (Д А 2:22; 2 Кор 10:5)6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. (1 Кор 1:2; Еф 1:1)8Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;9Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас (Йн 4:23; Д А 24:14)10и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;11защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, (Рим 15:29; 1 Сол 3:10)12сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; (Д А 9:15; 1 Кор 9:16)15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. (Мк 8:38; 1 Кор 1:24; 1 Кор 15:2; 2 Тим 1:8)17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“. (Ав 2:4; Рим 3:21)18Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;19тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.20Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.21Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; (Вт 28:29; Йов 5:14; Ис 59:10; Еф 4:18)22наричайки себе си мъдри, те обезумяха,23и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, – (Изх 32:4; Ер 2:27; Прем 12:24)24затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;25те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.26Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; (Лев 18:23; Лев 20:16)27също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, (Пс 80:13; Ер 7:15; Ос 9:10; 2 Сол 2:11)29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.