1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (2 Цар 12:5; Мт 7:1; Лк 6:37; 1 Кор 4:5)2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? (Ис 30:18; Ер 3:12; 2 Пет 3:15)5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, (Як 5:3)6Който ще въздаде всекиму според делата му: (Пр 24:12; Мт 16:27)7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; (Мт 25:46)8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. (Ер 23:19; Евр 10:27)9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,10а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;11защото Бог не гледа на лице. (Вт 10:17; 2 Лет 19:7)12Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени (Лк 12:47)13(защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; (Мт 7:21; Як 1:22)14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. (Екл 12:14; Мт 25:31; Йн 5:22; Д А 10:42; 1 Кор 4:5)17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, (Мих 3:11)18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, (Ис 42:19; Мт 15:14)20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? (Пс 49:16; Пс 49:21)22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?24„Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано. (Ис 52:5; Ез 36:20)25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. (Лев 26:41; Ер 4:4; 1 Кор 7:19; Гал 6:15)26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? (Д А 10:35)27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? (Мт 12:41)28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; (Рим 9:6; Рим 9:8)29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога. (Вт 30:6; Рим 4:12; Кол 2:11)