1-2Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.3Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. (Ис 43:13)4Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!5Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. (2 Пет 3:8)6Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; (Ис 40:6; Ис 51:12; Сир 14:18)7защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. (Пс 75:8; Ис 40:7)8Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.9Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.10Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. (Сир 18:8)11Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? (Сир 16:19)12Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 38:5)13Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.14Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 137:8; Ис 33:2)15Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.16Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;17и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай. (Йов 14:15)