1-2Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни: (Вт 6:21; Пс 41:1; Пс 77:3)3Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил; (Изх 15:17)4защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях. (Вт 33:29)5Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.6С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас; (Пс 59:14; Ис 33:22)7защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси; (Пс 19:8)8но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.9С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.10Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски; (Пс 59:3)11обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.12Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;13продаде народа Си без печалба и не подигна цената му; (1 Цар 12:9; Ис 52:3)14предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас; (Пс 78:4; Ер 24:9)15направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.16Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми17от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:18всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме. (Ис 26:8)19Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,20когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.21Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,22то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето. (Пс 7:10)23Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане. (Рим 8:36)24Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги! (Мт 8:24)25Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?26Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята. (Ис 51:23)27Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.