1Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.2От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.3Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. (Пс 7:10; Пс 65:10; Ер 11:20)4В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.5Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. (1 Цар 2:9)6Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.7Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;8пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила (Вт 32:10; Рут 2:12; Зах 2:8)9от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:10те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. (Йов 15:27)11Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.12Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.13Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;14чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.15Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. (Мт 5:8; 1 Кор 13:10; 1 Йн 3:20)