1Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.3Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание. (Йн 11:5)4Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена. (Ис 1:11)5Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий. (П Ер 3:24)6Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.7Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.8Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.9Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,10защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление, (Д А 13:35)11Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки. (Д А 2:28)