Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
1С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих; (1 Цар 24:4)2излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих. (Пс 101:1)3Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха. (Пс 139:6; Ер 18:22)4Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми. (Пр 29:10)5Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите. (Пс 15:5; Пс 26:12; Пс 90:2)6Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс 142:8)