1Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!2Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва. (Изх 29:39; Изх 30:7)3Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми; (Сир 22:27)4не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти. (3 Цар 8:58; Пр 1:10; Пр 1:15)5Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците. (Пр 12:1; Пр 15:12; Пр 25:12)6Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.7Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.8Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!9Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците. (Пс 139:6)10Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина. (Пс 7:16; Пс 9:16)