1По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. (Екл 7:1)2Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. (Пр 29:13)3Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. (Пр 27:12)4Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.5По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях. (И Н 23:13)6Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.7Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца. (Як 2:6)8Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.) (Йов 4:8; Ос 10:12)9Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.) (2 Кор 9:7)10Изпъди кошунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.11Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.12Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.13Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“ (Пр 26:13)14Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.15Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.16Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, – ще осиромашее.17Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;18защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.19За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.20Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах, (Пр 3:5)21за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.22Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, – (Вт 24:17; Йов 31:13)23защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им. (Пр 23:11)24Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, (Пр 15:18; Пр 29:22)25за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си. (Пр 12:13)26Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове: (Пр 6:1)27ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе? (Пр 20:16)28Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали. (Вт 19:14; Пр 23:10)29Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.