1Наистина суетни са по природа всички люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли да познаят вечно Съществуващия и, гледайки делата, не са познали Виновника, (Рим 1:19)2а почитали за богове, управляващи света, – или огъня, или вятъра, или подвижния въздух, или звездния кръг, или бурната вода, или небесните светила. (Вт 4:19; Д А 7:42)3Ако, пленявайки се от тяхната хубост, те са ги почитали за богове, те трябваше да познаят, колко по-добър от тях е Господ, защото Той, Виновникът на хубавото, ги е създал. (Рим 1:20; Сир 43:5)4Ако пък са се чудели на силата и действието им, те трябваше от тях да узнаят, колко по-мощен е Онзи, Който ги е сътворил;5защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие. (Рим 1:20)6Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят; (Д А 14:17; Д А 17:27)7защото, като се обръщат към делата Му, те изследват и се убеждават с око, че всичко видимо е прекрасно. (Рим 1:19)8Ала и те не са за извинение:9ако са могли толкова да разберат, че са били в сила да изследват временния свят, защо не са веднага намерили неговия Господ?10Но по-окаяни са и надеждите си възлагат на бездушни твари ония, които наричат богове изделията на човешки ръце – злато и сребро, художнишки изделия, образи на животни, или непотребен камък, изделие на отдавнашна ръка. (Д А 17:29; Рим 1:23)11Или пък някой дърводелец отсече сгодно дърво, обели изкусно кората му и, като издяла хубаво, направи от него съдина, полезна за употреба в живота, (Ис 44:13; Ер 10:3)12а обрезките от работата употреби за приготвяне храна и се нахрани;13но една обрезка, за нищо негодна, дърво криво и чепесто, вземе и грижливо закръгли в свободно време, издяла го с веща опитност, и го оприличи на човешки образ,14или го направи да прилича на какво годе долно животно, намаже го с киновар, обагри го с боя, заглади му всеки недостатък15и, като приготви достойно за него място, окачи го на стената, след като го закрепи с желязо.16И тъй, за да не падне изделието му, той се погрижва отнапред, като знае, че то само на себе си не може да помогне, защото е кумир и има нужда от помощ.17А молейки се пред него за своя имот, женитба и деца, той се не срамува да говори на бездушно18и да се обръща за здраве към немощно, да проси живот от мъртво и за помощ да моли досущ неспособно, за пътуване – което не може да стъпи, (Ер 3:23; 1 Кор 8:4)19за печалба, за работа и за успех на ръцете – което съвсем не може да работи с ръце, да моли за сила най-безсилното.