1Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко. (Пс 138:7; Прем 1:7)2Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи! (Ер 10:24)3И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя, (Вт 9:5)4които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения, (Лев 18:3)5от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания, (Вт 12:31; Вт 18:10; Ер 19:5)6и от родителите, които убиваха безпомощни души, – Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,7та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.8Но и тях, като люде, Ти щади, като напрати стършели – предтечи на Твоето войнство, за да ги изтребват полека-лека. (Изх 22:27; Вт 7:20)9Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;10но Ти, наказвайки ги полека-лека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека. (Ер 13:23; Рим 2:4; Отк 2:21)11Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани. (Бит 9:25)12Защото, кой ще каже: „какво стори Ти?“ или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде? (Рим 9:20)13Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо. (1 Пет 5:7)14Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.15Бидейки праведен, Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.16Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, Те разполага да щадиш всички. (Пс 144:9; Рим 11:32)17Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;18но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля. (Пс 102:10; Сир 18:9)19Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.20Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал с такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото, (Изх 8:31; Рим 2:4)21то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания! (Рим 11:24)22И тъй, вразумявайки ни, Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване. (1 Кор 11:32)23Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,24защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени. (Рим 1:23)25Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.26Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.27Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават; (Прем 11:17)28затова и дойде върху тях крайно осъждане. (Изх 8:19)