1Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици. (Ер 17:14; Ер 51:9; Ос 12:1)2Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми. (Йов 24:15; Рим 1:32)3Със злодейството си веселят царя и с лъжите си – князете.4Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.5„Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците. (Изх 32:5; Мт 14:6)6Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.7Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене. (Пс 13:3)8Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната. (4 Цар 17:8; Пс 105:35)9Чуждите поглъщаха силата му – и той не забеляза; седина го покри, а той не знае. (Ез 7:21)10И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха. (Ос 5:5)11И Ефрем стана като глупав гълъб – без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия. (4 Цар 16:7; Ос 5:13; Ос 8:9)12Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание. (4 Цар 17:4)13Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене. (Пс 72:20)14И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват. (Ис 29:13)15Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене. (Ис 42:20)16Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.