1Това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да сключи със синовете Израилеви в Моавската земя, освен завета, който Господ сключи с тях на Хорив. (Вт 5:2)2Тогава Моисей свика всички синове Израилеви и им каза: вие видяхте всичко, що стори Господ пред очите ви в Египетската земя с фараона и с всичките му служители и с цялата му земя: (Изх 19:4)3големите язви, които видяха очите ти, и големите личби и чудеса (силната ръка и простряната мишца); (Вт 4:34; Вт 7:15)4но и доднес Господ (Бог) ви не даде сърце да разумеете, очи да видите, и уши да чувате. (Ис 6:9; Еф 4:18)5Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви; (Вт 8:2)6хляб не ядохте, вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.7И кога дойдохте на това място, излезе на бой срещу нас есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, за да се сразят с нас, и ние ги надвихме; (Чис 21:33; Вт 3:1)8и взехме земята им и я дадохме в дял на Рувимовото и Гадово колена и на половината Манасиево коляно. (Чис 21:24; Чис 32:33; И Н 13:8)9Пазете прочее (всичките) думи на тоя завет и ги изпълнявайте, за да имате сполука във всичко, що вършите.10Всички вие стоите днес пред лицето на Господа, вашия Бог, коленоначалниците ви, старейшините ви, (съдиите ви,) надзорниците ви, всички израилтяни,11децата ви, жените ви и пришълците, които са в стана ви, от дърваря ти до водаря ти, (И Н 9:27)12за да влезеш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвения договор с Него, който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе,13за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова. (Бит 12:2; Бит 17:7; 4 Цар 13:23)14Не само на вас еднички завещавам тоя завет и тоя клетвен договор, (Вт 5:3; И Н 24:25)15но както на тия, които днес тука стоят с нас пред лицето на Господа, нашия Бог, тъй и на ония, които не са днес тука с нас. (Д А 2:39)16Защото вие знаете, как живяхме в Египетската земя и как вървяхме посред народите, през които минахте,17и видяхте гнусотиите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са у тях.18Да няма помежду ви мъж или жена, род или коляно, чието сърце би се отклонило сега от Господа, нашия Бог, та да иде да служи на боговете на ония народи; да няма между вас корен, който да дава пелин и отрова, (Евр 12:15)19такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: „добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си“; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния; (Ис 66:3; Ис 66:5; Ер 44:16; Зах 11:5)20на такъв няма да прости Господ, но веднага гневът на Господа и яростта Му ще се разпалят против оня човек, и върху него ще падне всичката клетва (на тоя завет), написана в тая книга (на закона), и Господ ще заличи името му под небето; (Вт 28:15; Евр 6:8; 2 Пет 2:20)21и ще го отдели Господ от всички колена Израилеви за погубване, според всички клетви на завета, написани в тая книга на закона.22Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху и, ще кажат:23жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева, както след разорението на Содом, Гомора, Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и яростта Си. (Бит 19:25)24Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му! (3 Цар 9:8; Ер 22:8)25И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, (3 Цар 9:8; 2 Лет 7:21; Ер 22:8)26и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал: (И Н 24:20)27поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху и всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона),28и затри ги Господ от земята им в гняв, ярост и голяма лютина, и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме.29Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно – нам и на синовете ни довека, за да изпълняваме всички думи на тоя закон. (Пс 24:10; 1 Тим 3:16)