1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мк 2:1)2И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! (Мк 2:3; Лк 5:18)3Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.4А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? (Мк 2:9; Лк 5:23)6Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.7И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.8А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.9Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. (Мк 2:14; Лк 5:27)10И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.11Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?12А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;13идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Ос 6:6; Мт 12:7; Мк 2:17; Лк 5:32)14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? (Мк 2:18; Лк 5:33)15А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.16И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. (Мк 2:21; Лк 5:36)17Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. (Мк 5:22; Лк 8:41)19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, (Мк 5:25)21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.26И разчу се това по цялата оная земя.27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! (Мт 20:30)28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. (Лк 11:14)33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. (Мт 12:24; Мк 3:22; Лк 11:15)35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мк 6:6; Лк 13:22)36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. (Ис 53:6; Мк 6:34)37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, (Лк 10:2; Йн 4:35)38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (2 Сол 3:1)