1Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1)3Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, (Пс 2:2; Йн 11:47)4и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; (Пс 40:8)5но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, (Мк 14:3; Йн 11:2; Йн 12:3)7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; (Вт 15:11)12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:4)15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. (Зах 11:13)16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Изх 12:6; Изх 12:15; Мк 14:12; Лк 22:7)18Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; (Лк 22:14)21и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; (Пс 40:10; Мк 14:18; Йн 13:21)22те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (Пс 21:3; Ис 53:3)25А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)27И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мт 20:28)29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. (Зах 13:7; Мк 14:27; Йн 16:32)32А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мт 28:16; Мк 14:28)33Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38)35Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39)37И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. (Пс 114:3; Йн 12:27)38Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. (Мт 20:22; Йн 5:30; Фил 2:8; Евр 5:7)40И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:3)48А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; (Бит 9:6; Отк 13:10)53или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? (Ис 53:2)55Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54)58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, (Пс 26:12; Пс 34:11; Мк 14:55)60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19)62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? (Ис 53:7; Д А 8:33)64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. (Пс 109:1; Мт 16:27; Йн 6:62; Д А 1:11; Рим 14:11; 1 Сол 4:16; Отк 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6; Ис 53:3)68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. (Мк 14:68)71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. (Мк 14:72)75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.