1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. (Лк 13:25)11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! (Мт 7:21)12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. (Пс 5:5; Ав 1:13)13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мк 13:33; 1 Кор 16:13)14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: (Лк 19:12)15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. (Рим 12:6; 1 Кор 12:7; 1 Кор 12:11)16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. (Ис 61:7)22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; (Мт 13:12; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! (Мт 24:51)31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, (Мт 13:49; Мт 16:27; Д А 1:11)32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; (Мт 20:23)35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; (Ис 58:7; Ез 18:7; 2 Тим 1:18)36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. (Пр 14:31; Пр 19:17; Мт 10:42)41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; (Пс 6:9; Лк 13:27)42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен. (Йн 5:29)