1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Мт 16:28; Лк 9:27)2И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. (Мт 17:1)3Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.4И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.5Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.6Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.7И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!8И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.9А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? (Мт 17:10)12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен. (Пс 21:7; Ис 53:3)13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. (Мал 4:5; Мт 17:12)14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: (Мт 17:14; Лк 9:38)18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. (Мт 17:20; Мт 21:22)24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. (Мт 17:22; Лк 9:22; Лк 24:7)32Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: (Мт 18:5; Лк 9:48)37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. (Лк 9:49)39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. (1 Кор 12:3)40Защото, който не е против вас, той е за вас.41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. (Мт 10:42)42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. (Вт 13:6; Мт 18:6; Лк 17:1)43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, (Мт 5:29; Мт 18:8)44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. (Ис 66:24)45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,46дето червеят им не умира, и огънят не угасва.47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,48дето червеят им не умира, и огънят не угасва.49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. (Лев 2:13; Ез 43:24)50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си. (Мт 5:13; Рим 14:19; Кол 4:6)