1И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; (Мк 9:2; Лк 9:28)2и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.3И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.4Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.5Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. (Вт 18:15; Мт 3:17; Лк 3:22)6И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.7Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!8А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.9И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? (Мт 11:14; Мк 9:11)11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него (Мк 9:17; Лк 9:38)15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. (Мт 21:21; Мк 9:23; Мк 11:23; Лк 17:6)21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. (Мк 9:29)22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, (Лк 9:22; Лк 24:7)23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.24А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма[1]?25Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?26Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;27но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като и разтвориш устата, ще намериш статир[2]; вземи го и дай им за Мене и за себе си.