1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. (Мт 13:54; Лк 4:16)2Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? (Мт 7:28; Мк 1:27)3Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. (Мт 13:55; Лк 4:22; Йн 6:42)4А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. (Ер 12:6; Мт 13:57; Лк 4:24; Йн 4:44)5И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.6И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. (Мт 9:35)7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1)8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. (Мт 10:14; Лк 9:5; Д А 13:51; Д А 18:6)12Те тръгнаха и проповядваха покаяние;13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. (Як 5:14)14Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. (Мт 14:1; Лк 9:7)15Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.16А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.17Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. (Лк 3:19)18Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. (Лев 18:16; Лев 20:21)19А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.20Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. (Мт 21:26)21И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,22дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.23И закле и се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство.24А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.25И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.26Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да и откаже.27И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.28А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.29Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. (Лк 9:10)31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.32И отидоха с кораб в уединено място насаме. (Мт 14:13; Лк 9:10)33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. (Мт 9:36)35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. (Мт 14:17; Лк 9:13; Йн 6:9)39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.42И ядоха всички, и се наситиха.43И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша.44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. (Мт 14:23)47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. (Йн 6:16)48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. (Мк 8:18)53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. (Мт 14:34)54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. (Мт 4:24)56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.