1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. (Пс 79:9; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33)2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. (Мт 5:12; Мт 23:34)4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3)8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.10Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: (Мт 21:42)11това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. (Мт 22:15; Лк 20:20)14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. (Мт 22:21)18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: (Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28)20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37)27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? (Мт 22:35; Лк 10:25)29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, (Мт 22:37; Лк 10:27)30и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. (Вт 6:4)31Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма. (Лев 19:18; Мт 5:43; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? (Мт 22:41; Лк 20:41)36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. (Пс 109:1)37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.38И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,39предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. (Мт 23:6; Лк 11:43)40Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. (Ез 22:25; Лк 20:47)41И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. (Лк 21:1)42А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.43Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;44защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.