1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си (Мт 21:1; Лк 19:29)2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. (Мт 21:7; Лк 19:35)8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. (Йн 12:13)9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! (Пс 117:2)10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.14И рече и Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:14)16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп. (Ис 56:7; Ер 7:11)18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се стъмни, Той излезе вън от града.20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.22Иисус им отговори и рече:23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. (Мт 7:7; Лк 11:9; Йн 14:13)25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. (Мт 6:14; Еф 4:32; Кол 3:13; Сир 28:2)26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите (Мт 21:23; Лк 20:1)28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?32Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.