1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. (Мт 8:5)2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Найн; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.13Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: не плачи.14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. (Лк 1:68; Йн 6:14)17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. (Мт 11:2)19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Бит 49:10; Ис 35:4; Йн 6:14)20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; (Пс 145:8; Ис 29:18; Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 61:1; Мт 11:5; Лк 4:18)23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. (Ис 8:14; Мт 11:6; 1 Пет 2:8)24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. (Мал 3:1; Мт 11:10; Мк 1:2)28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. (Мт 11:11)29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; (Мт 21:31)30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си. (Д А 20:27)31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? (Мт 11:16)32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; (Мт 26:7; Мк 14:3; Йн 11:2; Йн 12:3)38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. (Лк 15:2)40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!41Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.47Затова казвам ти: прощават и се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.48Ней пък рече: прощават ти се греховете.49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.