1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; (Мт 4:1; Мк 1:12)2там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.3И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.4А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. (Вт 8:3; Мт 4:4)5И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.6И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;7ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)9И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;10защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; (Пс 90:11; Мт 4:6)11и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.12Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. (Мт 4:7)13И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.14И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. (Мт 4:12; Мк 1:14; Йн 4:43)15Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. (Мт 13:54; Мк 6:1)17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:18„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, (Ис 61:1)19да проповядвам благоприятната Господня година“,20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?23Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.24И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; (3 Цар 17:10; Як 5:17)26и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;27тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;29и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.30Но Той премина посред тях и си отиде,31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. (Мт 4:13; Мк 1:21)32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 2:47)33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: (Мк 1:23)34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?37И се разнесе слух за Него по всички околни места.38След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.40А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. (Мт 8:16; Мк 1:32)41Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. (Мк 1:34; Мк 3:12)42А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.43Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. (Мк 1:38)44И проповядваше в синагогите галилейски.