1Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: (Мт 18:6; Мк 9:42)2за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.3Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; (Лев 19:17; Мт 18:15; Як 5:19)4и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.5И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.6А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала. (Мт 17:20; Мт 21:21; Мк 11:23)7Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;8няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?9Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.10Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим. (Йов 22:3; Йов 35:7; 1 Кор 9:16)11Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея. (Йн 4:4)12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (Лев 13:46)13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. (Лев 14:2; Мт 8:4; Мк 1:44; Лк 5:14)15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.20А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,21и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.22И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;23и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете; (Мт 24:23; Мк 13:21)24понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.25Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31)26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: (Бит 7:7; Мт 24:37; 1 Пет 3:20)27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; (Бит 19:14; Бит 19:24)29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.32Спомняйте си Лотовата жена. (Бит 19:26; Прем 10:7)33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. (Мт 10:39; Мк 8:35; Лк 9:24; Йн 12:25)34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; (Мт 24:41)36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите. (Мт 24:28)