1В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.2Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?3Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.4Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?5Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.6И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; (Ис 5:2)7и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? (Мт 21:19)8Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,9и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.10В една от синагогите Той поучаваше в събота;11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.12Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си!13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. (Изх 20:9)15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? (Мт 13:31; Мк 4:30)19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? (Мт 13:33)21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. (Мт 9:35; Мк 6:6)23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. (Мт 7:13)25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. – (Мт 7:23; Мт 25:10; Лк 6:46)26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. (Пс 6:9; Мт 25:41; 1 Кор 8:3; 2 Тим 2:19)28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие. (Бит 28:14; Ис 2:3; Ис 49:6; Ис 60:3; Мал 1:11)30И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. (Мт 19:30; Мк 10:31; Д А 10:45; Д А 28:28)31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.32И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;33но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.34Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! (Мт 23:37)35Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!