1Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.2Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене? (Йов 34:10)3Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?4Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек? (1 Цар 16:7)5Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж, (Пс 101:8)6та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,7ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти? (Йов 9:15; Тов 13:2)8Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш? (Пс 118:29)9Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш? (Бит 2:7; Бит 3:19)10Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,11с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна, (2 Мак 7:11)12живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?13Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –14че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание. (Пс 89:8)15Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми: (Йов 35:2)16то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.17Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене. (Йов 19:12)18И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло; (Йов 3:11; Ер 20:14)19о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!20Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко, (Пс 38:14)21преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка, (Йов 16:22)22в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма. (Ис 5:14)