1Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. (Мт 27:26; Мк 15:15)2И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,3и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.4Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. (Йн 18:38; Д А 3:13)5Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. (Мт 27:23; Мк 15:14; Лк 23:4; Д А 13:28)7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. (Вт 18:20)8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. (Ис 53:7; Йн 18:33)10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. (Лк 22:53)12От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон[1], а по еврейски Гавата.14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; (Мт 27:33; Мк 15:22; Лк 23:33; Евр 13:12)18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.21А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.22Пилат отговори: каквото писах, писах.23Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34)24Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. (Пс 21:14)25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. (Лк 2:35)26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. (Пс 68:22; Мт 27:48)29Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. (Вт 21:23)32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. (Изх 12:46; Чис 9:12)37И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. (Зах 12:10; Отк 1:7)38След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. (Мт 27:57; Мк 15:43; Лк 23:50)39Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. (Йн 3:2; Йн 7:50)40Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.41На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.