1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:2)2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. (Лк 10:40)3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) (Йн 13:29)7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. (Вт 15:11)9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. (Мт 21:8; Мк 11:8; Лк 19:36)14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:15„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. (Ис 62:11; Зах 9:9; Мт 21:5)16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. (Мт 10:39; Мк 8:35; Лк 9:24; Лк 14:27)26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. (Йн 17:24)27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. (Мт 26:38; Евр 5:7)28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. (Йн 14:30; Йн 16:11)32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. (Йн 3:14)33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? (2 Цар 7:13; Пс 88:19; Ис 9:7; Ез 37:25; Мих 5:2; Лк 1:33)35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“ (Ис 53:1; Рим 10:16)39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:40„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“. (Ис 6:9; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Д А 28:26; Рим 11:8)41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. (Йн 5:44)44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. (Йн 3:19)47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. (Йн 3:17)48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. (Мк 16:16)49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. (Йн 14:10)50И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.