1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта.2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) (Мт 26:7; Мк 14:3; Йн 12:3)3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. (Йн 9:3)5А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и Лазаря.6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.8Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? (Йн 10:31)9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; (Йн 9:4)10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. (Йн 12:32)11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.23Иисус и рече: брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. (Йов 19:25; Ис 26:19; Ез 37:4)25Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Йн 6:54)27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. (Мт 16:16)28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире и, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.35Иисус се просълзи.36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? (Йн 9:6)38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре и.39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.40Иисус и дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. (Мт 26:3; Мк 14:1)48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. (Йн 18:14)51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. (Йн 10:16; Еф 2:13)53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. (Мт 21:38)54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. (2 Лет 30:17)56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.