1Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна. (Вт 28:56; Ер 13:18; Ер 48:18)2Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки: (Съд 16:21)3твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля. (Наум 3:5)4Нашият Изкупител – името Му е Господ Саваот – е Светият Израилев. (1 Тим 4:10)5Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.6Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго. (2 Цар 24:14; Зах 1:15)7И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле. (Отк 18:7)8Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“. (Соф 2:15)9Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото – загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии. (Ис 51:19)10Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание – те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“. (Пс 61:9; Ис 30:12; Ез 28:2)11И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.12Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш.13Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.14Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него. (Йов 31:12; Ис 33:11)15Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.