Съдии 16:21 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея. (И Н 15:47) 2 Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием. (Лк 20:20) 3 А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там). (Евр 11:34) 4 След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида. (Вт 1:24) 5 Дойдоха при нея филистимските владелци и и казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро. (Съд 14:15; Съд 17:2) 6 Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят? 7 Самсон и отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци. 8 И донесоха и филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях; 9 в това време един седеше скрит в спалнята и; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му. (Съд 15:14) 10 И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат? 11 Той и отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци. 12 Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци. 13 И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци). 14 И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кроеното заедно е тъканта (и не се узна силата му). 15 И Далида му каза: защо думаш: „обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила. 16 И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт. 17 И той и откри цялото си сърце, като и каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци. (Съд 13:5) 18 Далида, като видя, че той и откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си. 19 И (Далида) го приспа на коленете си, па повик а един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна. (Чис 6:5) 20 Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него. (1 Цар 28:15) 21 Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора. (Ис 47:2; Ер 39:7) 22 Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат. 23 Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона. (1 Цар 5:2) 24 Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас. 25 И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете. (Мт 27:28; Мт 27:30) 26 И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.) 27 А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона. 28 Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи. (Евр 11:34; Юд 13:4) 29 И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата. 30 И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си. (3 Цар 19:4; Евр 2:14) 31 И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.) (Съд 13:2; Съд 15:20)