1Господ каза на Иисуса: не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му; (Вт 1:21; Вт 7:18; Вт 20:3)2направи с Гай и царя му същото, каквото направи с Иерихон и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града. (И Н 6:20; Съд 20:29)3Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай, и избра Иисус трийсет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта,4и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови; (2 Лет 13:13)5аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях; (И Н 7:4)6те ще се втурнат подире ни, тъй че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: „бягат от нас, както и по-напред“; кога побегнем от тях, (И Н 7:4)7вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви;8кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядвам.9Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Иисус пренощува оная нощ сред народа.10Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай; (И Н 6:12; И Н 7:16)11и всички мъже, способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града),12и разположиха стан на север от Гай, а между тях и Гай имаше долина. След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.13И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината.14Щом гайският цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).15Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустинята;16а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;17и не остана в Гай и Ветил нито един човек, който да не бе се спуснал подир Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.18Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай, понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.19А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.20Жителите гайски, като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше накъде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята, обърна се срещу гонителите.21Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се дига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани;22а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от една страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал; (Чис 21:35; Вт 7:2)23а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.24Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай и го поразиха с острието на меча.25Погиналите в тоя ден мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.26Иисус не свали ръката си, която бе прострял с копието, докле не предаде на заклятие всички гайчани; (Изх 17:9; Изх 17:11)27само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.28Тогава Иисус изгори Гай и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес;29а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залез-слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла и доднес. (Вт 21:23; 2 Цар 18:17)30Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планина Гевал,31както Моисей, раб Господен, бе заповядал на синовете Израилеви, за което е писано в книгата на Моисеевия закон, жертвеник от цели камъни, до които не се е допирало желязо; и принесоха върху него всесъжение Господу и извършиха мирни жертви. (Изх 20:25; Вт 27:5)32И там на камъните (Иисус) написа препис от закона на Моисея, който тоя бе написал пред синовете Израилеви. (Вт 17:18; Вт 27:3)33Цял Израил, старейшините му и надзорниците (му) и съдиите му, застанаха от едната и другата страна на ковчега срещу свещениците (и) левитите, които носеха ковчега на завета Господен, – както пришълците, така и природните жители, едната половина от тях при планина Гаризим, а другата половина при планина Гевал, както по-преди Моисей, раб Господен, бе заповядал да се благославя народът Израилев. (Вт 11:29; Вт 27:12; Съд 9:7)34След това (Иисус) прочете всички думи на закона, благословията и проклятието, както е писано в книгата на закона; (Вт 28:1)35от всичко, що Моисей бе заповядал (на Иисуса), нямаше ни една дума, която Иисус да не прочете пред цялото Израилско събрание, пред (мъже и) жени и деца и пришълци, които се намираха между тях. (Вт 31:11)